След Макрон и Меркел, Борисов при Ердоган

След успешните си визити при френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, навръх рождения си ден, премиерът Бойко Борисов посети и президента на президента на р. Турция – Реджеп Тайип Ердоган. Това бе първата обиколка на Борисов след встъпването му в длъжност.

Макрон обеща на българския министър-председател да подкрепи усилията на България за сближаване, дори и интегриране е еврозоната и Шенгенското пространство, предаде Франс прес.

Дебатът за Европа в контекста на европейската сигурност

Международна конференция  "Дебатът за Европа в контекста на европейската сигурност и отбрана и предстоящото българско председателство на ЕС" се проведе на 5 юни 2017. Сред участниците бяха заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, народният представител Христо Гаджев, директорът на дирекция КВЕС към Министерския съвет Петя Василева, Моника Панайотова, Весела Чернева, Торстен Гайслер, представител на фондация "Конрад Аденауер" за България, посланиците на различни държави, представители на АБГР, експерти по въпросите на сигурността и отбраната, медии.

*Програма

Фонд "Бели петна" ще инвестира в общински проекти останали без еврофинансиране

Едва 2% капитал са привлекли финансови инструменти на ЕС в периода 2007 – 2013 г. 

Лили Границка
 
Фонд, условно наречен "Бели петна", ще инвестира в общински и публично-частни проекти, които не могат да получат подпомагане по европейски програми или чрез действащите сега финансови инструменти. Идеята е на ръководителя на фонд "ФЛАГ" Надя Данкинова и на Илияна Цанова, зам.-председател на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Тя беше представена за първи път във вторник на форума "Финансови инструменти на ЕС – препоръки и перспективи", организиран от сметни палати на България и ЕС.

МРРБ ще създаде фонд за финансиране на ВиК проекти в общините

Водната реформа завърши преди година, обясни изненадващо регионалният министър Николай Нанков

Capital.bg

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) работи по създаването на фонд, който да финансира ВиК проекти в общините, които не могат да се възползват от европейско финансиране.

През 2014 г. е приета Стратегия за развитие и управление на ВиК сектора, но тя трудно се изпълнява заради недостиг на финансиране. "В сектора има нужда от около 11 млрд.лв. финансиране, но със средствата на ВиК операторите, Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020", Програма за развитие на селските райони, ПУДООС, държавни и общински средства, можем да разполагаме с не поведе от 45-50 % от общия размер на необходимите средства в очертания от стратегията 10-годишен период." Това обясни регионалният министър Николай Нанков по време на Шестата годишна конференция "ВиК решения за индустрията - Нови бизнеси и технологии", организирана от "Капитал".

Управление на битови отпадъци. Опитът на Франция.

Лекциите бяха част от програмата на семинарите, включени в конкурс „ЕКООБЩИНА“

На 31 май  във Френския институт се проведе вторият семинар, част от конкурса „ЕКООБЩИНА“ на тема „Устойчиво управление на битовите отпадъци – от събирането до икономическото и енергийното им оползотворяване”. Официален гост на откриването бе Николай Кънчев, заместник-министър на околната среда и водите.

Присъстващи на семинара бяха над 60 представители на местната власт, експерти и партньори на инициативата, сред които бяха и представители на Асоциация на българските градове и региони и Институт за местно и регионално развитие.

Накъде отива Европа: глобализъм срещу популизъм

На 25 април в София се състоя международната конференция на тема „Накъде отива Европа: глобализъм срещу популизъм”. Събитието се провежда под патронажа на Симеон Сакскобургготски. В нея взеха участие служебния премиер на България Огнян Герджиков, вицепрезидентът Илияна Йотова, бившите президенти Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, Ален Тереноар, президент на Международния паневропейски съюз, Джефри ван Орден, член на европарламента, Сергей Станишев, президент на ПЕС, представители на дипломацията и неправителствения сектор, представители на АБГР, ИМРР, Гражданско сдружение ЕВЕТ и др.

София – дигитална столица на Европа

На 25 и 26 април в София се проведе най-голямото събитие в сферата на високите технологии в България – WEBIT FESTIVAL. През тези дни столицата ни се превърна и в столица на Европа по отношение на високите технологии. Представители на Асоциация на българските градове и региони и Институт за местно и регионално развитие присъстваха на фестивала, наред с множество представители на местната власт. Те взеха активно участие в различните инициативи по време на събитието, както и на  тематичната конференция „Умни градове”.

Дискусията „Умни градове” касае устойчивото им развитие, чрез интегрирането на съвременни IT решения, системи и иновации. Обсъдени бяха различни теми, свързани с електронното управление, оптимизирането на работата на администрациите, управлението на градския трафик, обществен транспорт и паркиране, опазването на околната среда, гарантиране на сигурността и опазване на обществения ред. Много общини вече разработват проекти за интегриран градски транспорт и иновативно управление на трафика.

Европарламента одобри СЕТА

На 15 февруари ЕП одобри споразумението за свободна търговия между Европа и Канада, известно като СЕТА. То бе одобрено с 408 гласа „за“, 254 „против“ и 33 „въздържали се“. Предстои СЕТА да бъде ратифицирана и от националните парламенти на страните-членки на общността. Разпоредбите ще се прилагат от април 2017 г. Евродепутатите одобриха и сключването на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада. То допълва СЕТА и цели да засили двустранното сътрудничество между ЕС и Канада в по-широк спектър от нетърговски въпроси, като външната политика и сигурността, борбата с тероризма и организираната престъпност, устойчивото развитие, науката и културата.

Групи в ЕС и Канада от години организират кампании срещу СЕТА, които са част от световната антиглобализационна вълна. Към нея могат да се причислят и протестите срещу други търговски споразумения като "Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции" (TTIP) между ЕС и САЩ и "Транстихоокеанското партньорство" (ТPP) между САЩ и 11 тихоокеански държави (от което Вашингтон се оттегли с указ на призидента Доналд Тръмп в края на януари).

Семинар в София за сигурността в критичната инфраструктура

На 21 февруари в Американски център на Столична библиотека се проведе софийският обучителен семинар на АБГР, като чат от проекта на тема: „Рискове и заплахи за критичната инфраструктура в общините на Р. България“, който се реализира със съдействието на фондация „Конрад Аденауер“. Събитието се осъществи в партньорство със Столична библиотека. На обучението присъстваха кметове, заместник-кметове, представители на районните администрации от 24-те района на София, както и представители на Столична община и СОС.

В своето „нарочно“ приветствие към участниците, кметът на София – г-жа Фандъкова, наблегна на това, че „в съвременната реалност и състоянието на средата за сигурност, Столична община полага постоянни и целенасочени усилия за постигане на високо ниво на сигурност на нейните граждани и гости.

Дипломатическият институт представи анализ на предприсъединителните комуникационни стратегии на шест балкански страни

На 22.02. Дипломатическият институт организира в Дома на Европа в София официалното представяне на новото издание на Института “The Communication Strategy for the Accession to the European Union”, което е част от поредицата „Външнополитически изследвания” и е реализирано с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел”.

„Какво би станало, ако сега, десет години след приемането ни в Европейския съюз, България не беше станала негов член?”, попита при откриването директорът на ДИ Таня Михайлова. „Европейската идея и европейските политики нямат алтернатива”, подчерта тя. Идеята за сборника с анализи на комуникационните стратегии за присъединяване към ЕС в шест балкански страни е отпреди две години и тя отговаря на интереса на Института към този регион. Държавите са разделени на две групи – тези, които са на път да станат членове (Черна гора, Македония и Сърбия), и тези, които вече са (България, Унгария и Хърватия).