МРРБ ще създаде фонд за финансиране на ВиК проекти в общините

Водната реформа завърши преди година, обясни изненадващо регионалният министър Николай Нанков

Capital.bg

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) работи по създаването на фонд, който да финансира ВиК проекти в общините, които не могат да се възползват от европейско финансиране.

През 2014 г. е приета Стратегия за развитие и управление на ВиК сектора, но тя трудно се изпълнява заради недостиг на финансиране. "В сектора има нужда от около 11 млрд.лв. финансиране, но със средствата на ВиК операторите, Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020", Програма за развитие на селските райони, ПУДООС, държавни и общински средства, можем да разполагаме с не поведе от 45-50 % от общия размер на необходимите средства в очертания от стратегията 10-годишен период." Това обясни регионалният министър Николай Нанков по време на Шестата годишна конференция "ВиК решения за индустрията - Нови бизнеси и технологии", организирана от "Капитал".

Управление на битови отпадъци. Опитът на Франция.

Лекциите бяха част от програмата на семинарите, включени в конкурс „ЕКООБЩИНА“

На 31 май  във Френския институт се проведе вторият семинар, част от конкурса „ЕКООБЩИНА“ на тема „Устойчиво управление на битовите отпадъци – от събирането до икономическото и енергийното им оползотворяване”. Официален гост на откриването бе Николай Кънчев, заместник-министър на околната среда и водите.

Присъстващи на семинара бяха над 60 представители на местната власт, експерти и партньори на инициативата, сред които бяха и представители на Асоциация на българските градове и региони и Институт за местно и регионално развитие.

Накъде отива Европа: глобализъм срещу популизъм

На 25 април в София се състоя международната конференция на тема „Накъде отива Европа: глобализъм срещу популизъм”. Събитието се провежда под патронажа на Симеон Сакскобургготски. В нея взеха участие служебния премиер на България Огнян Герджиков, вицепрезидентът Илияна Йотова, бившите президенти Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, Ален Тереноар, президент на Международния паневропейски съюз, Джефри ван Орден, член на европарламента, Сергей Станишев, президент на ПЕС, представители на дипломацията и неправителствения сектор, представители на АБГР, ИМРР, Гражданско сдружение ЕВЕТ и др.

София – дигитална столица на Европа

На 25 и 26 април в София се проведе най-голямото събитие в сферата на високите технологии в България – WEBIT FESTIVAL. През тези дни столицата ни се превърна и в столица на Европа по отношение на високите технологии. Представители на Асоциация на българските градове и региони и Институт за местно и регионално развитие присъстваха на фестивала, наред с множество представители на местната власт. Те взеха активно участие в различните инициативи по време на събитието, както и на  тематичната конференция „Умни градове”.

Дискусията „Умни градове” касае устойчивото им развитие, чрез интегрирането на съвременни IT решения, системи и иновации. Обсъдени бяха различни теми, свързани с електронното управление, оптимизирането на работата на администрациите, управлението на градския трафик, обществен транспорт и паркиране, опазването на околната среда, гарантиране на сигурността и опазване на обществения ред. Много общини вече разработват проекти за интегриран градски транспорт и иновативно управление на трафика.

Европарламента одобри СЕТА

На 15 февруари ЕП одобри споразумението за свободна търговия между Европа и Канада, известно като СЕТА. То бе одобрено с 408 гласа „за“, 254 „против“ и 33 „въздържали се“. Предстои СЕТА да бъде ратифицирана и от националните парламенти на страните-членки на общността. Разпоредбите ще се прилагат от април 2017 г. Евродепутатите одобриха и сключването на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада. То допълва СЕТА и цели да засили двустранното сътрудничество между ЕС и Канада в по-широк спектър от нетърговски въпроси, като външната политика и сигурността, борбата с тероризма и организираната престъпност, устойчивото развитие, науката и културата.

Групи в ЕС и Канада от години организират кампании срещу СЕТА, които са част от световната антиглобализационна вълна. Към нея могат да се причислят и протестите срещу други търговски споразумения като "Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции" (TTIP) между ЕС и САЩ и "Транстихоокеанското партньорство" (ТPP) между САЩ и 11 тихоокеански държави (от което Вашингтон се оттегли с указ на призидента Доналд Тръмп в края на януари).

Семинар в София за сигурността в критичната инфраструктура

На 21 февруари в Американски център на Столична библиотека се проведе софийският обучителен семинар на АБГР, като чат от проекта на тема: „Рискове и заплахи за критичната инфраструктура в общините на Р. България“, който се реализира със съдействието на фондация „Конрад Аденауер“. Събитието се осъществи в партньорство със Столична библиотека. На обучението присъстваха кметове, заместник-кметове, представители на районните администрации от 24-те района на София, както и представители на Столична община и СОС.

В своето „нарочно“ приветствие към участниците, кметът на София – г-жа Фандъкова, наблегна на това, че „в съвременната реалност и състоянието на средата за сигурност, Столична община полага постоянни и целенасочени усилия за постигане на високо ниво на сигурност на нейните граждани и гости.

Дипломатическият институт представи анализ на предприсъединителните комуникационни стратегии на шест балкански страни

На 22.02. Дипломатическият институт организира в Дома на Европа в София официалното представяне на новото издание на Института “The Communication Strategy for the Accession to the European Union”, което е част от поредицата „Външнополитически изследвания” и е реализирано с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел”.

„Какво би станало, ако сега, десет години след приемането ни в Европейския съюз, България не беше станала негов член?”, попита при откриването директорът на ДИ Таня Михайлова. „Европейската идея и европейските политики нямат алтернатива”, подчерта тя. Идеята за сборника с анализи на комуникационните стратегии за присъединяване към ЕС в шест балкански страни е отпреди две години и тя отговаря на интереса на Института към този регион. Държавите са разделени на две групи – тези, които са на път да станат членове (Черна гора, Македония и Сърбия), и тези, които вече са (България, Унгария и Хърватия).

София - град по модел на Виена

Форуми, в рамките на Дните на Виена в София. Стартът бе даден с традиционния Виенски бал.

Ръководствата и експертите на АБГР и ИМРР участваха активно във всички прояви на дните на Виена в София. Деловата част от събитията бе поставена официално със срещата на столичния кмет Йорданка Фандъкова с председателя на Общинския съвет на Виена Томас Райндл. След нея стана ясно, че ще се учим от австрийците как да строим общински жилища заедно с бизнеса. Освен това ще ползваме опита им в публично частното партньорство и при изграждането на спортни зали и площадки. Екология, опазване на околната среда, подобряване качеството на въздуха, на градския транспорт – множество от мерките сме заимствали от Виена, но разбира се, е било необходимо време те да се осъществят, припомни Фандъкова при откриването на дните. Тя добави, че организацията на зоните за паркиране в центъра на столицата е било в тясно сътрудничество с виенски експерти.

Четирима български евродепутати разискваха бъдещето на европейския проект

На 27 януари ръководството на Асоциация на българските градове и региони, Гражданско сдружение ЕВЕТ и представители на Институт за местно и регионално развитие, взеха участие на организираната от Информационното бюро на Европейския парламент в България и Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България, публична дискусия с българските евродепутати, под надслов „Бъдещето на европейския проект“. Събитието бе второто по ред от серията публични дискусии „Дебати с евродепутати“. Своите възгледи по темата представиха четирима български членове на Европейския парламент от трите най-големи политически групи в ЕП - Андрей Ковачев и Светослав Малинов (ЕНП), Георги Пирински (С&Д) и Ангел Джамбазки (ЕКР).

Българският бизнес и планът "Юнкер"

mediapool.bg
Мащабът на българската икономика е прекалено малък, за да могат българските компании да получат директно финансиране по европейския план "Юнкер". Така по-реалната възможност за тях е учреденият от българското правителство фонд на фондовете с капитал от около 1 млрд. лв., финансирани от европейските програми. Усвояването на средства от този фонд тепърва започва. Това стана ясно по време на конференция в София, посветена на възможностите за финансиране от плана "Юнкер" и от фонда на фондовете.

 До момента България е успяла да привлече около 1.4 млрд. евро от над 315-те млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), известен като плана "Юнкер". Тези средства отиват за малките и средните предприятия през банките под формата на гаранции и нисколихвени кредити, чиито лихви вече са паднали до 2.2 на сто.