Европа и местното развитие

На 14 май 2014 г. Асоциация на българските градове и региони /АБГР/, съвместно с Германското дружество за международно сътрудничество /GIZ/ и с участито на Европейската инвестиционна банка /EIB/ организира и проведе конференция на тема: „Европа и местното развитие - насърчаване на устойчивото градско развитие чрез програмите на Европейския съюз”. Събитието се осъществи с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер. В работата на форума взеха активно участие и представители на Национален гаранционен фонд „Солидарност“ и Регионален фонд за градско развитие – България. В дискусиите участваха и кметове на общини, областни управители, специалисти от общински и областни администрации, общински съветници и експeрти от неправителствени организации. Елиас Папагеоргиу, представител Холдингов фонд, дирекция „Финансови инструменти“ в Европейската инвестиционна банка разясни в детайли - какво трябва да се направи в България, за да може да се насърчи устойчивото градско развитие и то да се превърне в ключов елемент в европейската политика за сближаване. Той подчерта, че политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. има за цел да насърчи изграждането на интегрирани стратегии, които подобряват устойчивото градско развитие, за да се засили устойчивостта на българските градове и да се осигурят полезни взаимодействия между инвестициите, подкрепяни от европейските структурни и инвестиционни фондове. Йелена Велевски-Караматиевич, старши мениджър в отдел „Страни – членки на ЕС“, GIZ, представи интегрирания подход за устойчиво градско развитие като част от международния опит на Германското дружество за международно сътрудничество.

Обучение по ЗОП и в черноморските общини

На 28 и 29 март в х-л „България“, гр. Бургас, Асоциацията на българските градове и региони /АБГР/, със съдействието на Асоциация на българските черноморски общини и подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер” проведе семинар – обучение на тема „Закон за обществени поръчки. Практика по прилагане. Нарушения. Казуси.“ Лектори бяха изтъкнати специалисти в тази материя от Комисията за защита на конкуренцията. Събитието съвпадна с 10 годишнината от учредяването на АБГР. Слово по случая произнесе Ергин Емин, изпълнителен директор на Асоциацията. По случай годишнината кметът на Бургас Димитър Николов, получи от председателя на Управителния съвет на АБГР - Найден Зеленогорски луксозното издание на енциклопедията „1000 причини да се гордеем, че сме българи“ на фондация „Българска гордост“. В словото си при откриването на форума кметът на община Бургас - г-н Николов благодари на организаторите от Асоциация на българските градове и региони и Фондация „Конрад Аденауер“, изтъкна успехите на АБГР през изминалия период като крайъгълен камък за по-нататъшното развитие на местното самоуправление в България. Той отбеляза, също така, че е бил два мандата заместник-председател на сдружението и сега, като член на Управителния съвет ще направи всичко възможно за затвърждаване на позицията на АБГР сред органите на местната власт. Председателят на Асоциацията – Найден Зеленогорски също приветства участниците в семинара. Той отправи специални благодарности към Фондация „Конрад Аденауер“ за подкрепата през десетте години от съществуването на АБГР и огромната съвместна дейност, осъществена през този период.

Станислав Благов: На общините трябва да се даде възможност да организират собствени приходи, а не да разчитат на милостиня

Станислав Благов, кмет на община Свищов, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус” Водещ: Господин Благов, една голяма част от параметрите на Бюджет 2014 година вече детайлно бяха обсъдени от икономисти и политици. Ще даде ли този бюджет глътка въздух на общините, според Вас? Станислав Благов: Аз не мога да кажа дали ще даде глътка въздух. Винаги всяко правителство изтъква, че основен приоритет по отношение на бюджета са местните власти, а всъщност от 2002-2003 година насам процесите към бюджета за местните власти не са много добри. И нещо повече – бих казал, че средствата като цяло, като държавни трансфери, не се завишават. Освен всичко останало това, което трябва да кажем е, че основният проблем на бюджетите, на местните бюджети в България, е свързан с този прословут процес за децентрализация. Тези бюджети, които и в момента също се представят на местните власти по една или друга степен, правят общините зависими от централната власт и от трансферите на централния бюджет, което по същество е грешна философия и това би трябвало да се променя. Заделени били средства за възможности за кандидатстване от европейските фондове, или проекти по европейските фондове. Аз си мисля, че правилният начин е възможности и организиране на собствени приходи и чрез тези собствени приходи да можем ние да кандидатстваме към европейските фондове. Това е нещото, което мисля, че трябва да бъде изтъквано, към което трябва да се стремим ние, като представители на местното самоуправление. А да очакваме постоянно като милостиня какви трансфери да ни се спускат, а всъщност тези трансфери са генерирани средства в общините.

Коментар на Александър Трифонов върху закона за ПЧП

На 11 декември 2013 г. Асоциацията на българските градове и региони и издателски консорциум КОТА организираха в Галерията за модерно изкуство – София, представянето на книгата на Александър Трифонов „Коментар върху закона за публично-частно партньорство и правилника за неговото прилагане в Република България“. На събитието присъстваха представители на различни министерства, кметове, общински съветници, представители на неправителствени организации, преподаватели и експерти в тази област.

Повече

ЗОП – практика по прилагане

Община Дряново бе домакин на втория обучителен семинар по практиките на прилагане на Закона за обществени поръчки, с участието на кметове, съветници и общинари от Северен-централен район. На 29 и 30 ноември в парк-хотел „Дряново“, град Дряново, Асоциацията на българските градове и региони/АБГР/ проведе втори семинар – обучение на тема: „Закон за обществените поръчки. Практика по прилагане. Казуси“. Лектори бяха изтъкнати специалисти по тази материя от Комисия за защита на конкуренцията/КЗК/. Семинарът беше осъществен с изключителното съдействие на Фондация „Конрад Аденауер“.

АБГР - член на КЧИС – Комитет за черноморско икономическо сътрудничество

Асоциацията на българските градове и региони подписа споразумение за сътрудничество с Руския национален комитет за черноморско икономическо сътрудничество на 05 април 2014 г. По него двете сдружения с нестопанска цел ще си сътрудничат в съответствие с действащите закони на основата на партньорството. При осъществяване на взаимните си проекти и програми, ще разработват и съгласуват общи правила, формати, управленски решения и механизми за развитие на черноморския регион. В случай на необходимост организациите ще финансират общи проекти, като процедурите ще се определят по пътя на споразумението между тях.

В подписания документ страните се разбраха за следното: да представляват интересите си на територията на Руската федерация, както и пред други държави – членки на ЧИС, да насърчават информационните продукти и стоки на страните, както и да привличат клиенти и потенциални партньори; да насърчават съгласувани и одобрени проекти.

На 10 април АБГР – вече като член на КЧИС стана съорганизатор на тържественото честване на Международния ден на Космонавтиката под надслов: „Първите в Космоса“. Събитието се проведе в Руския културно-информационен център в София. При откриването на форума г-н Виктов Архипов, който е председател на Комитета за международно икономическо сътрудничество, заяви: „Дружбата между двата народа е доказана във времето, винаги ни е помагала за преодоляване на най-тежките изпитания. Проектът „Първите в Космоса“ е още едно потвърждение на това, че заедно имаме силата да решим всякакви задачи – и в Космоса, и на Земята.

Конференция:Просперитет = Наука + Младеж

Ръководството на АБГР участва е Конференция, организирана от Атлантическият клуб в България и ПанЕвропа България, с подкрепата на Европейската комисия. Темата на форума бе „Просперитет = Наука + Младеж”. Специално участие в събитието взе проф. Ан Глоувър – главен научен съветник на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. На събитието се обсъди българския принос в европейската наука, както и развитието на научните политики на ЕС. Другите теми, които бяха засегнати, поставиха ударение върху бъдещите перспективи за стимулиране на младите изследователи, включително образователния и научен обмен като средство за борба с младежката безработица. Най-творческото нещо, с което можете да се занимавате в живота си, е науката. Това заяви проф. Ан Глоувър, съветник на председателя на ЕК Жозе Барозу, по време на дискусия, посветена на образованието, организирана от Атлантическия клуб в България. Науката си струва, ако е отлична, каза тя. Европейците, по думите й, са много напред в инженерните науки. Трябва да сме горди от това, което сме постигнали, смята Ан Глоувър. Науката е неразделна част от европейската култура и цивилизация, науката е създала света, в който живеем сега, според Глоувър. Трябва добре да си представим бъдещето, в което искаме да живеем, настоя тя. Науката разширява границите на нашите знания, благодарение на постиженията на науката се развиват нашите възможности като общество, подчерта Глоувър. Тя репликира думите на папа Франциск, че Интернет е дар Божи, заявявайки, че това е дар човешки към другите хора. По думите й, политиките трябва да се основават на научните постижения. Един от големите проекти, финансиран от ЕК, е да се изгради модел на човешкия мозък и как той функционира. Инженерните науки и технологии дават прогрес. Центърът на икономиката е натрупването и развитието на науките и знанието, подчерта Ан Глоувър. Според нея живеем в по-образована страна от Обединеното кралство.

Грозев: Обществото трябва да се събуди за рисковете, които крие словото на омраза

София /КРОСС/ Прокуратурата да се насочи и към политици, сеещи словото на омразата и призоваващи към насилие. Да се разследват хора с власт е трудно във всяка държава, но има процедури за отнемане на имунитет и стига да има воля и желание, това и в България е постижимо. Това каза пред БНР правозащитникът Йонко Грозев - зам.-председател на „Движение България на гражданите". Грозев обясни, че следва да има санкции и към медии, насаждащи омраза, защото по думите му „заиграването с ксенофобията е игра с огъня, а обществото трябва да се събуди за рисковете, които крие словото на омраза". Когато такова подбуждане към агресия и саморазправа се прави от политически лидери, е очевидно, че целят бързо набиране на политическа подкрепа, коментира Грозев въпроса за растящата в последните дни подкрепа на националистическите формации. Той допусна, че лица като Бисер Миланов, наречен още Петното, към когото прокуратурата вече повдигна обвинение, и негови сподвижници, не са сами и действат като подставени лица на политически сили, целящи дестабилизация на страната и дълго са били толерирани като говорители на гражданското общество. Правозащитникът предупреди, че нито прокуратурата, нито хората трябва да подценяват проблема, въпреки че наистина страната не е имала възможност да натрупа опит в ситуации с бежанци. Световният и европейски стандарт ясно е сложил разграничителната линия, на базата на горчивия и дългогодишен опит, добави Грозев, и ние като общество трябва да го следваме. Призиви като „на въоръжение", „изчистване от черните" и „не носим отговорност какво ще стане", отправени от политически и неполитически лица, са отвъд стандарта на допустимост в цивилизованите общества, подчерта Йонко Грозев.

Социализмът ни убива - не спете спокойно, деца ....


Обезвластяването на народа е основният проблем на днешната българска политическа система

Иван Груйкин – Гражданска инициатива „Справедливост“

Изминалите близо пет месеца от управлението на правителството на БСП, ДПС и „Атака“ са време на изключителна динамика в масовото осъзнаване на днешните български реалности. Протестната вълна, започнала от злополучния избор на Пеевски, накара много хора, дотогава не проявяващи никаква политическа активност, да заявят позициите си по основни въпроси на политическата система, изборния процес, правосъдието. За все по-голяма част от българите вече е ясно е, че има системен проблем на модела, по който функционират българската държава и нейните институции. Затова обществото ни е обезверено и деморализирано, населението драматично намалява, икономиката агонизира, страната изглежда запусната и замираща. Все повече разбираме, че занапред не можем да си позволяваме управленски експерименти и политикански надлъгвания – актуалният въпрос днес е спасяването на България от случващия се пред очите ни провал.
Кой обаче е генералният, базов проблем на политическата система, който ни доведе до днешното безвремие? Можем да говорим безкрай за наложената от комунистите конституция, за наивността на демократичните сили, за ДС и предателството ..... Но защо и днес хората чувстват, че каквото и да направят, от тях в края на краищата не зависи нищо? Защо повечето от нас са убедени, че законът и сега не се прилага еднакво към всички? Каква е причината и днес властта да е недосегаема, и да се използва предимно за кражби и лично облагодетелстване - както преди 23 години? Разликата е, че вече можем да се спасим от всичко това, като напуснем страната – което мнозина от нас вече направиха.

Защо отново стигнахме до никъде?